Изгорени заради своята вяра, Хус и Йероним отишли на кладата така, сякаш отивали на сватба, а не на мъченическа смърт. Когато пламъците обгърнали телата им, те пеели химни. Наследството на тяхната вяра и героична съдба се оказали много по-продължителни от техния относително кратък живот.